Форма на обучение: Медитация
Идея: При едно фантастично пътуване ръководите участниците с помоща на истинска или исмислена история да се потопят чрез фантазията си на едно специално място. Така участниците успяват да се отърсят от ежедневието и да попаднат в едно релаксиращо и спокойно състояние.
Целева група: Всички възрастови групи детска градина възрастни
Социална форма: Всеки се отдава индивидуално на едно фантастично пътуване. Естествено могат повече участници едновременно да участват. Големи групи 6 до 20 човека също е възможно, ако групите са отворени.
Времетраеене:около 20 мин.
Място: Всяко място, което е подходящо за медитация
Материали:
. одеало
. евентуално кърпи за покриване на очи
. текст
Описание: Поставете участниците преди пътуването в една удобна позиция на тялото например да лежат по гръб със затворени очи. След това започнете да четете текста със спокоен глас.
Вариант на играта: При деца на възраст детска градина и начално училище не трябва да се изисква и очаква да останат дълго време със затворени очи и концентрирани през цялото време. За тях по време на фантастичното пътуване са позволени физически движения.
За това поставете децата в една група с много място между тях за свободни движения. По време на фантастичното пътуване, децата имат право да движат части на тялото, но не и да се движат помежду си.
Пример 1
Ние сме спокойни и отпуснати.
Очите ни се затварят.
Ние се подготвяме да отидем на пътешествие.
Всичко е подготвено.
Ние излизаме от вкъщи и тръгваме навън.
Вечер е.
Един огромен орел идва, маха ни с криле и ни предлага едно пътуване на гърба му.
Ние се качваме и сядаме между двете му крила и летим тихо над морето.
Наближаваме един остров.
Орелът се приземява нежно на плажа и ни оставя да слезем.
Слънцето тъкмо е залязло.
Морето шуми и неговите плитки вълни се потапят във финния светъл пясък.
Ние се разхождаме по плажа.
Вятърът шепне на дърветата.
В далечината забелязваме светлинка.
Това е лагерен огън около, който никой не стои.
Ние се приближаваме.
Още е силен огъня.
Ние сядаме на мекия пясък.
Чувстваме топлината на огъня.
Ние чуваме как огъня пращи.
На тъмното вечерно небе изгряват първите звезди.
Така стоим дълго време.
После започват да идват един след друг наши приятели.
Те се усмихват и сядат около огъня без да кажат дума.
Ние се наслаждаваме заедно на тишината.
Ние сме единни.
Ние чувстваме топлина и сила.
Бавно започва огъня да намсалява.
Но въглените остават.
Ние ставаме, усмихваме се и помахваме за довиждане на приятелите ни.
Нашият орел пристига и ни оставя да се качим отново.
Ние летим над морето към нашия дом.
Ние се приземяваме нежно и сме оживени.
Ние сме отново тук и отваряме очи.
Fernstudienzentrum Hamburg, NUB 04, S. 7,8,9 превод Й. Лазарова dikalini@abv.bg
Foto von Jill Wellington