Предимства на многоезичието и добри практики от Германия при деца, които имат за майчин език български и растат в страна с различен официален език.
Митове:
- Детето няма да научи местния език.
- Ние живеем в Германия и на него няма да му е необходим български.
- Хората в България учат чужди езици, защо ми е на детето да учи български език.
- Детето може да се справи само с един език.
- Минималният допир до втория език е достатъчен за да бъде научен.
- Детето говори само български, значи не знае другия език.
- Българската дума е много сложна, детето ми не може да я каже.
Дълго време се смяташе, че в хода на живота, мозъкът не се променя. Общата представа беше, че той се развива до едно ниво и след време неговото развитие затихва. Смяташе се също, че той не би могъл да регенерира след наранявания. Ново проучване доказва точно обратното, че мозъкът наистина никога не престава да се променя, в следсвие на различни преживявания. Изводът е , че мозъкът е невропластичен, особенно детския е изключително пластичен.
Между втората и петата година синапсите в мозъка на детето достигат до най- големия си брой. Те служат за комуникация между невроните /нервните клетки в мозъка/, които са от изключително голямо значение за ученето на езици. Има доказателства, че двуезичните деца и в последствие възрастни имат по- голяма и силна памет и страдат значително по- рядко от деменция или Алцхаймер.
Други нови изследвания показват, че изучаването на два езика в ранно детство /ранен билингвизъм/ допринася до развитие в мозъка на общ център на Брока, който управлява аспектите на двата езика е от изключително голямо значение за децата и техните способности, като полага основата на по голяма преносимост на езиковите компетенции. При по- късно изучаване на трети език, третия език се съхранява на същото място, където са съхранени първите два. Това открите се счита за сензационно. Следва изводът, че ранният билингвизъм е в полза на по- късно изучаващите езици.
Понятието втори език означава, че децата вече имат някакви езикови практики на майчиния си език и започват да изучават втори език. В случая това е официалния език на страната. Това понятие е въведено в Германия и Англия по повод изучаване на немски език от деца на имигранти.
Трябва да се отбележи, че понятието майчин език поради твърде голямата еднозначност в някои изследвания се заменя с термина семеен език, тъй като това понятие е по- гъвкаво и показва средата, в която израства детето. Това важи особено за смесени семейства, в които например се говори официалния език на страната / например един български родител в чужбина/. В такъв случай изучаването на българския може да се окаже като втори език, за което са необходими специални преподаватели.
Понятието билингвизъм е частично явление на многоезичността, която характеризира индивидуалната употреба на повече от един език. Това означава езикова компетентност на индивиди, в ситуации, в които различни езици влизат в съприкосновение.
Многоезичността е нормално състояние, показват международни изследвания, а едноезичността е изключение. Като примери могат да се дадат Индия и Африка, където всеки човек освен родния си майчин език говори поне един друг официален език. Но също в европейски страни като Швейцария и Белгия това е нормалното положение.
Езиците са възникнали от контакта с други езици. Ако се обърне внимание на турцизмите в балканските езици, или на думи като алкохол, химия, китара, яке, куфар, лак, маска, маса, матрак, раса и т. н., които са взети от арабските езици, голяма част от думите в нашия словесен запас не са от български произход и това не е недостатък.
Многоезичието развива интелигентността. Изследванията показват, че от неврологична гледна точка многоезичието не само не влияе отрицателно, но дори може да допринесе за развитието на някои интелектуални качества като гъвкавост и креативност. Създава известни условия за изостряне на вниманието, за формиране на по- добра реактивност на нервната система, за трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране на творчеството. Различни изследвания показварт, че билингвите превъзхождат монолингвите, както по отношение на езиковото си развитие, така и по отношение на редица умствени операции. Главното предимство на децата, изучаващи два езика, се крие в т. нар. стил на познанието, който дава възможност на децата да развиват своето въображение и умение при вземане на съответно решение. Тези деца се отличават с много по- голяма оригиналност.
Многоезичността е динамичен процес, човек разширява и задълбочава знанията си и езиковия си запас по даден език, но също така и на метаниво т.е. човек получава знания за структурата и начина на употреба на съответния език. Билингвалното дете твърде рано усеща и осмисля разликата между назоваемо и назовано и отделя предмета от неговото название. А това е първа стъпка към езиковото метаниво.
Многоезичността е богатство, което създава предимство на индивида да може да комуникира в различни ситуации, увеличава способността му за разбиране на хората. Тя засилва също така и познавателните възможности. Многоезичността е също обществен капитал, който улеснява междукултурните комуникации и е естествен ресурс в ерата на глобализацията.
Любопитни факти за усвояване на два езика:
- Децата трябва да бъдат изложени на втория език поне 30% от времето, когато са будни
- Децата учат по-лесно от възрастните
- Важно е детето да види, че езикът се оценява, както от други деца, така и от възрастните
- Дете, което говори два и повече езика е по развито от някое, което владее само един език. Двуезичното дете показва по- добри умения в области, нямащи нищо общо с езикознанието, в сравнение с дете, което знае само един език.
- Дете изложено на два езика, има леко забавяне при проговарянето в най- ранна възраст, но това е съвсем нормална реакция и детето с течение на времето започва да говори на двата езика.
- Детето може да научи втори език от средата без участие на родителите
- Детето научава езика от похватите дискутирани тук между 2 и половина и 5 годишна възраст.
Как като родителите бихме могли да помогнем на децата си да затвърдят българския си език:
- Добре е да говорим на децата на български език.
- Да им четем български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи.
- Да пускаме на децата си български филмчета.
- Да ги събираме с други български дечица.
- Да ходим на екскурзии в България за по дълго време.
- Да насърчаваме връзката на децата с бабите и дядовците им.
- Ненатрапчиво говорене чрез български думи и изрази като в следния диалог:
. Родител – Мими, искаш ли ябълка
. Детето – No
. Родител – Не ли? Сигурна ли си? Много е вкусна.
. Детето- No
. Родител – Е, щом не искаш, няма да ти я дам.
- Пример как да не се отговаря:
. Родител- Мишо, какво е това?
. Детето – Flugzeug. Ето Flugzeug.
. Родител- Да, това е Flugzeug.
Родителят по горе затвърдява представата на детето, че Flugzeug е думата за самолет на български. Резултат е, че детето не научава, че правилната дума е самолет.
Пример как да се отговаря:
. Родител- Мишо, какво е това?
. Детето – Flugzeug eтo Flugzeug
. Родител- А, самолет ли? Да, това е самолет.
Родителят по горе не отрича думата, която то знае вече Flugzeug, но му показва, че правилната дума на български е самолет.
Детето разполага с универсална способност за слушане, благодарение на която то може да възприема всички езици. Между слухови възприятия и произнасяне на звукове има директна връзка т.е. всяко слухово разбиране съдържа съответната моторна схема за неговата говорна реализация. Тази способност намалява след седем годишна възраст.
Ученето на езици в ранна възраст изисква силна и постоянна мотивация и създаване на благоприятна среда за учене в семейството и учебната институция. Родителите трябва непрекъснато да подкрепят детето и да показват, че за тях е много важно то да научи езика. За това се препоръчва използването на езика в ежедневието на детето и във всички други занятия, например музика, спорт, изобразително изкуство.
Концепцията за невропластицитета на мозъка и връзката с изучаването на езиците обяснява еволюцията на човешкия мозък в хода на живота, който бихме могли да контролираме. Всяка една дейност, взаимоотношения и мисли достигат до мозъка и го повлиява. Това негово качество ние можем да използваме в наша полза и в полза на децата ни като не спираме да учим eжедневно!
Йорданка Лазарова – Българско училище в Тюбинген
Литература: Пенка Ангелова Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методи“
Мая Сотирова Югозападен университет „Неофит Рилски“
Другата България, предаване на БТВ
Павлина Стефанова НБУ
Raquel Magalhäes- unbabel.com
