Занятия с присъствие в събота 10:00 - 12:30 часа

Онлайн в Скайп група, събота: 16:00 - 17:00

Занятия с присъствие в събота 10:00 - 12:30 часа

Онлайн в Скайп група, събота: 16:00 - 17:00

Децата билингви и техните учители

BG Schule Uchilishte Tübingen

Многоезичността е нормално състояние, показват международни изследвания, а едноезичността е изключение. Като примери могат да се дадат Индия и Африка, където всеки човек освен родния си майчин език говори поне един друг официален език. Но също в европейски страни като Швейцария и Белгия това е нормалното положение.

Езиците са възникнали от контакта с други езици. Ако се обърне внимание на турцизмите в балканските езици, или на думи като алкохол, химия, китара, яке, куфар, лак, маска, маса, матрак, раса и т. н., които са взети от арабските езици, голяма част от думите в нашия словесен запас не са от български произход и това не е недостатък.

При създаването на методика за обучение по български език като втори език се взема под внимание теорията и практиката на германски университети, които подготвят учители за преподаване на втори език.

От педагогическа гледна точка е необходимо преподавателите и възпитателите, които работят с двуезични деца да познават основите на многоезичността, как е устроен многоезичният мозък и какви форми на многоезичност има. Освен това те трябва да знаят в какво се състои разликата между монолингвалните и билингвалните хора и че не трябва да се смята за лош признак ако се смесват езиците.

Важно е също да се знае какво значение има насърчаването на изучаването на първия /семеен/ език за уменията и компетенциите по втория език и какво значение има многоезичността за учениците.

В Германия се работи, както в общините, така и в университетите на общодържавно ниво с обучение по немски език като втори език.

Необходимо е да се създаде един диференциран подход към децата. Те трябва да бъдат поети там, където се намират с техните умения и възможности и да бъдат съпровождани към поставената цел- развитие на комуникативни умения, изучаване на езика с познавателна цел и развиване на умения към писмения език.

Програмата LАD Erasmus+ Projekt /Български с Драко и Мими/ се използва за деца от български училища в чужбина, сред които и Българско училище в Тюбинген. В много случаи българските деца в чужбина израстват в и чрез езика на приемащата страна, така че майчиния език не съвпада със семейния език на обкръжението. Същевременно обаче изучаването на български език от деца билингви в други страни не може да се приравнява към чуждоезиковото обучение, тъй като базата на усвояване е по различна.

Програмата е разработена от работна група, обхващаща всички нива на обучение и усвояване на Български като втори език. Материалите се създават и апробират от международен екип от фиолози, методисти, педагози от всички нива на европейската образователна система. Паралелно се извършва обучение на учители за работа с материалите. В проекта са били включени деца в предучилищна възраст и първи клас. Обхваща областите на словесния запас, граматика, текст, фонологична осъзнатост.

Децата по природа са любознателни и играта е за тях естествен метод чрез който учат. Те са малки изследователи от първата глътка въздух, които с нетърпение очакват да изследват своя свят и да научава нови неща всеки ден.

Играта активира цялото налично въображение на детето за трансфер на ситуации. Тя мобилизира всички сетива, изисква насоченост на мисълта и пълна отдаденост, при която се създава нова реалност.

Играта е източник на чувства и емоции, които са водещи в детското мислене и поведение. Веднъж появили се, те постепенно могат да бъдат осъзнати, а с това на по късен етап и контролирани. В играта се вмества детския дух, ето защо трябва на всяка цена да се опази смислотворящата сила на играта и се постигне баланс с мотивите на учене.

Чрез играта децата получават ориентация в света и необходимостта от ред, чрез повторение и контрол над грешката и възможността детето да се учи от грешките. Ако средата предлага на детето свобода и поемане на отговорност, се формира волята и самодисциплината при децата. За тази цел детето се нуждае от безопасна среда в хода на играта с много възможности за движение, проучване и изследване. Свободата на движението е фундаментална за детското развитие, подхранва мисленето, както и уменията за разрешаване на задачи и проблеми. Игровата технология трябва да включва всички типови игрови форми на взаимодействие- предметни игри, сюжетно- ролеви, игри- драматизации, строително- конструктивни, автодидактични игри, тъй като всяка от тях има различни развиващи умения. Безпорно играчките заемат важно място в играта на детето- не само като инструменти за нейната реализация, но и като средство за влизане в различни социални роли и взаимоотношения. Колкото е по голям арсаналът от играчки, толкова по мащабно е въздействието върху децата. Но всичко трябва да бъде с мяра, защото преходът от свят без нито една играчка в свят с изобилие на играчки може да подтисне или завладее детския дух. Най- важното при играта с играчките е начина на отношение към тях, който трябва да се изгражда търпеливо и последователно. Важно условие при дидактичните игри е децата да участват в изработване на реквизит и материали и да имат личен принос в предстоящата игра.

Емоциите са водещи в човешкото поведение, предвид бързината, с която се случват и афективните състояния. Веднъж възникнали, е трудно да бъдат овладяни, пренасочени или култивирани, особено при децата. Емоционалната интелигентност е свързана с изкуството на човешките взаимоотношения и включва умения да познаваме и изразяваме своите емоции, както да зачитаме и приемаме чужди. Емоционалната интелигентност подлежи на обучение и при децата и при възрастните. На практика тя е свързана с решаване на проблеми и конфликти, поставяне и изпълнение на проекти и планове, както и наличие на емпатия, като умението да се поставяме мислено на чуждо място. Играта е подходяща среда за поява на емпатия.

При работа в културно хетерогенни групи учителите трябва да наблюдават емоционалното състояние на децата, което в най- значима степен диктува тяхното поведение. Емоционалното неразположение при децата се проявява като затвореност или социални проблеми, потайни са, предпочитат изолираността, в лошо настроение са, липсва им енергия, чувстват се нещастни и свръхзависими. Също имат тревожност и депресираност- чувстват се самотни с много страхове, стремят се към перфекционизъм, чувстват, че не са обичани, изнервени са и са тъжни и депресирани. Могат да имат проблеми с концентрацията на вниманието или мисловната дейност- действат без да мислят, прекалено са изнервени за да се концентрират, неспособни са да останат на едно място за по дълго време, лошо се справят със задълженията си, неспособни са да се отърсят от определени мисли. А също могат да са агресивни и да имат проблеми с контактите, склонни са към лъжи и измами, към спорове, избухливи.

Важен фактор в развитие на детската реч е принадлежността към групата, която е буферна зона между детето и обществото. Играта предполага обща цел. Играта разчита, че значима част от децата ще се отзоват на нейната емоция и вдъхновение, но не бива да се забравя, че ще има деца, които ще се съпротивляват. Но чрез играта могат да бъдат спечелени все повече деца, които изразяват своите симпатии един към друг. При условие, че децата не се познават и не владеят добре български език е добре ако групата учител- дете има духовно състояние на доверие. Учителят трябва да има изградено езиково поведение, владеене на тялото и жестов език, които да стимулират детската игра. Необходима е предварителна подготовка, разпределение на вниманието, боравене с поощрение, а учителя е наблюдател, организатор, съюзник на децата, пример за подражание. В хода на играта учителите трябва да имат подходяща стратегия и позитивни импулси като напомняне с дума, сигнал, пренасочване на вниманието към друго занимание в случай на неуспех, откъсване от ситуацията и създаване на нова такава за мотивация, временна индивидуална работа с детето, възлагане на нови роли и отговорност, среща с родителите.

В играта учителят трябва да бъде пример за подражание и образец за поведение. Всички правила на играта се отнасят и за него. Нарушаването на игровата конвенция от страна на учителя има тежки морални последствия, свързани със загуба на доверие от страна на детето.

Учителите в хетерогенни групи трябва да притежават следните по- важни педагогически умения- приучаване към толерантност и вежливост, използване на молба и избягване на заповеди, стимулиране на позитивно поведение при децата, подпомагане на груповите игри за преодоляване на грешки.

Позитивните трансфери в педагогическите игри са трансфер на норми и ценности. Толерантността като морален принцип е свързан с емпатията, като умението да се поставим на мястото на Другия. Усвояването на емпатията води до реализация на принципа за толерантност в играта.

Разграничаване на толерантността от сходни морални прояви в играта като вежливост, съжаление /което може да прерасне в снизхождение или чувство на превъзходство/, толериране с цел избягване на напрежение и конфликт.

Видовете толерантност – толерантност като търпимост и толерантност като добродетел, защото тя е най- напред добродетел на самодисциплината и самоконтрола, на строго отношение към себе си, което изисква от нас собственото ни самоуважение. Толерантността, като оказване на помощ на децата, само ако е безкорестна и реализирана с ум и сърце в хода на играта.

Трансфер на езикови знания и езикови умения- при детското мислене и поведение.

Сетивата не са достатъчни за усвояване на играта, необходимо е да бъде обвързана с езика , за да има мислене и целенасочено поведение на личността. За да се осъществи този трансфер на езикови умения е решаваща средата и взаимодействието с нея чрез усвояване на социални роли. Детето разбира доста отвъд това, което може да каже, отговаря много отвъд това, което би могло да дефинира. Може да се каже, че възприятието, словото и мисловните процеси са с еднаква степен на значимост за усвояване на езика.

Разграничават се два вида билингвизъм. Симетричен, когато и двата езика се владеят еднакво добре и асиметричен, когато майчиният език се разбира и говори слабо, а официалният език доминира или обратно.

Билингвизмът е спонтанен, когато вторият език е усвоен в домашни условия с помоща на единия от родителите, и академичен, когато е научен по- късно в училищните институции.

Владеенето на майчиния език има важно значение за осъзнаването на втория език, тъй като децата прилагат лингвистичните умения и навици, които са изработили въз основа на материала от родния език, който по късно може да бъде автоматизиран и пренесен върху втория език.

Не бива да се забравя, че съхраняването на билингвалните способности е изключително важно т.е. необходимо е детето не само да владее официалния език като средство за комуникация, но и да запази и развива равнището на владеене на майчиния си език. Основанията за това се съдържат в обстоятелството, че езикът е важен етнокултурен белег и като такъв е неотменен елемент на индивидуалната идентичност. Майчиният език е езикът, на който човек мисли най- добре, най- задълбочено и най- творчески.

Обучението по Български език извежда на преден план комплексната реализация на речевото развитие на детето, чрез игри за развитие на свързаната реч, игри за обогатяване на речника, игри за формиране на граматически правилна реч, игри за възпитаване звуковата култура на речта.

Учителят трябва да конструира различни игрови речеви ситуации, в които децата обогатяват своята устна реч, усвояват значението на думите, придобиват умения за водене на диалог и участие в него. Билингвалното дете трябва да конструира кратко просто изречение по образец. Да използва сегашно,минало свършено и просто бъдеще бреме. Да употребява единствено и множествено число на съществително нарицателно име и умалителната му форма. Да съгласува на прилагателното със съществителното име по род и число чрез примери и модели.

Игрите успяват да снемат напрежението у децата.

Важен фактор е учебната институция, като обучението бъде концепирано като съпреживяващо учене, като разкрива нови измерения на опознаването на действителността. Учителят трябва да предразполага и да не създава страх у детето. Важно е игрите да не са самоцелни, а да имат скрита за учащия, но ясна за преподаващия учебна цел. Учебната дейност има игров характер, не произтичат санкции от страна на преподаващия. Дидактическата игра може да се повтаря, да бъде прекъсвана по всяко време и да започне отново, краят й не е фиксиран, тя протича по ясни за участниците правила. Учителят създава жизнерадостна и непринудена атмосфера. По този начин той събужда и поддържа радост от изучаването на новия език. В обучението са вплетени различни дейности- пеене, моделиране, рисуване, гимнастика, танци и др. Тези дейности не са самоцелни, а са подчинени на целите на обучението по втори език в детската градина и началното училище. В ранното езиково обучение се използват всички видове нагледност:

– зрителна / предмети, картини, плакати/

– слухова /звукозаписи/

– допир /различни видове упражнения и игри/

– обоняние и вкус

Голяма роля играе невербалното поведение на учителя- мимики, жестове и др. Използват се разнообразни форми на работа- по двойки, по групи, индивидуална работа, фронтално обучение чрез повторение в хор. Новото се въвежда и упражнява в първата половина на занятието, когато децата се концентрират по- добре. Различните дейности и социалните форми на работа непрекъснато се редуват, за да се задържи вниманието и интересът на децата. Допуснатите грешки се коригират много внимателно, всичко положително се поощрява, резултатите от дейностите на децата- рисунки, апликации и други се окачват на стените и на изложби, тъй като на тази възраст децата изпитват огромна потребност от утвърждаване на собственото Аз и от самоизява.

В заключение бихме могли да обобщим в едно изречение :

„Да си учител означава да използваш възможностите, които се отварят пред теб, да ставаш по-добър човек и e най добрият начин да промениш света.“

Йорданка Лазарова Българско училище в Тюбинген

Литература: Пенка Ангелова Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методи“

Мая Сотирова Югозападен университет „Неофит Рилски“

Другата България, предаване на БТВ

Павлина Стефанова НБУ

Raquel Magalhäes- unbabel.com

Заедно в час (zaednovchas.bg)

Сподели в социалните медии / Teilen-Buttons